За правото на мнение.

Всички много добре си знаем мястото в училище. Едни по-малко от други, наистина. Но все пак – твоето място е ниско долу, почти на пода, търкаляйки се като топка косми, подухвана от плиткоумни действия и изказвания.

Както и да е, вината не е наша, не е и на учителите. Те са промити мозъци, успешни обекти на системата, назначени да продължат делото, да обработят новите евентуални бунтарчета, неосъзнаващи революционери.

Пиша за това, защото това наистина ме притеснява, макар майка ми да ми казва да си мълча и да не привличам внимание, да се съгласявам с всичко казано, колкото и да ме мъчи. И днес станах свидетел на една свободомислеща проява, която бързо беше потушена с ” забележка и родител “.

Класната ми започна да се кара на мой съученик, готино момче, с таланти. Та, той просто се изказа по отношение на един друг съученик. ” Защо се месиш? ” пита класната, ” Защото ми е приятел ” отговори пичагата. Започна скандал, бих казала спор, но с класната не може да се спори, главно защото тя не ти дава думата. Говори, говори, говори и накрая те оставя да си блъскаш главата с фразата ” Виждам, че нямаш какво да кажеш по въпроса.” И ти иде да избухнеш. На няколко пъти е ставало това, един път с мен, обаче аз само кимах и повтарях “Да, права сте”. ” Естествено,че съм права” беше отговорила любимата ми класна.

Момчето се опита да се аргументира, не много сполучливо, ” Значи нямам право на мнение? ” увисна във въздуха и класната се направи, че не го чу, може би защото знае, че той е прав?

Както и да е, няколко човека се включихме като повторихме въпроса му. ” Получава забележка, защото има собствено мнение, така ли? “, ” Да, така, нямаш право на мнение в моя час! ”

“Пиша ти забележка!”

” Не ме страх от забележките!”, класната мигна, спря да диша за момент, май се стресна, но бързо се съвзе, още преди Симеон да осъзнае кратката победа.

” Излизай! В моя час ще влезеш само с родител!”, момчето си все раницата и си излезе, непукист пълен, хвана ме яд, трябваше да си трае, сега просто ще го мачкат по-здраво, за да го пречупят.

Ей такива хора като него харесвам, знаят достатъчно, за да знаят в какво да вярват, какво да мислят, имат си изградено мнение. Свободолюбиви характери, купи им биричка, свий им джойнт, пушете от лулата на мира.

Не знам какво ще стане с него сега, нямам представа класната какво ще го прави, ще го мачка ли, ще го обижда ли (тя така прави), моля се за него, не че на него му дреме.

Целта ми беше да ви помоля, за ваше добро, бъдете разумни, не изказвайте мнение. Знам, че не всички са прави, знам, че имат престаряли методи и разбирания, карала съм се с даскали заради това, но те просто не разбират. Не изпъквайте с каквото и да е, нека си мислят, че сте поредната тухла в стената, нека живеят с мисълта, че са успели в мисията да ни промият мозъците. А после правете каквото бяхте тръгнали да правите така или иначе. (Робърт Дауни Джуниър, хм?)

Песен на деня: Gorgon City feat. Katy Menditta – Imagination (Original Mix)

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s