Когато израстваш

Или по-скоро докато израснеш.

Днес се замислих за детските ми години, които макар не толкова далеч, са ми с една гъста мъгла.

Знаете ли, че като малка исках да съм Супермен, русалка, исках да ме сложат в една носилка за упражнения на пещерните спасявания на баща ми. Леле, колко много исках – да си лежиш, а  спасителите да те прехвърлят по въжета и тролеи. Исках да не ме е страх от височините – да съм най-малкото чаве, изкачило първата в България Via Ferrata, Ледницата, да съм екскурзовод в Съевата дупка, да  ме пуснат в отвесна пещера, да стана фотограф, да пътешествам по света, да бъда модел, мафиот, пи-ар агент, да познавам хора, да стана певица (може би щях да имам шанс за реализация, ако като малка бях приела поканата на бате Енчо да участвам в шоуто му). Исках да карам мотор, bmx, скейтборд, маунтинборд, да стана състезател на F1 или пък на Top Gear (не мисля, че беше баш Top Gear, но целта ми беше да карам и да ме гледат по телевизията). Исках и DJ да ставам, исках да видя нашата галактика отвъд вече видяното. Исках да бъда моден дизайнер, вътрешен дизайнер, танцьорка, стилист, коафьор, татуист, режисьор, актриса, естествено.

И бях сигурна, че всичко изброено по-горе е моето истинско признание. Минах май през общо взето всичко, хаха. Може би само готвачка не съм искала да стана. И дотам ще се стигне, сигурна съм.

Както виждате, все още не знам каква искам да стана. Най-вероятно нямам да имам идея още много дълго време. Знам само, че ме очакват години на тормоз (макар, че по-голямата част от тях мина) от близки и роднини, учители и някви хора, дето нали, през **** ми е за тяхното мнение изобщо?!

Но, ето, дойде важната част, не трябва да се самозабравяте  и залъгвате – не позволявайте на хората да ви пълнят главата с техни нереализирани мечти или опити да ви направят като тях. В края на деня, оставате сами със себе си, и, бъдете честни и си признайте – това ли е, което наистина искате и можете да правите. Това ще ви доставя ли удоволствие? Така ли винаги сте се представяли? Това ли си ТИ всъщност?

Има време за всичко, това е. Така че бъдете себе си – в най-различните си форми – дори ако мечтата ви е да сте шофьор на боклукчийски камион. Дори ако това разочарова близките ви по някакъв начин – важни сте вие.

Представям ви песента на деня:

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s